France, Provence. Mademoiselle Georgette :)
Прованс. Тулон и цъфнали бадеми.
Жоржет паркира малкото рено.
В Париж остави всичките проблеми -
ще качва върховете на Шейрон.
Къдриците си огнени отметна,
вино́ поръча в "Бойното петле",
време ще ѝ стигне, тя пресметна,
за да похапне патешко магре.
Попаднала бе в нечий мъжки о́бсег.
(Май... очевидно беше чужденец)
И поласкана прецени го с поглед
Бе с фигура и бицепс на гребец.
Любезен той, възпитано ѝ кимна:
– Къде сте се отправили мам'зел?!
С усмивката подкупващо интимна
постави я направо пред разстрел.
Нали Жоржет бе французойка съща:
– Не сте подготвен май за планина...
– Аз "Харли"- то оставям и се връщам,
така ви давам малка преднина.
Жоржет съвсем логично се загуби.
Компасът ѝ помогна затова.
Немедлено въведе я в заблуди
и в гъста каша тя се озова...
Внезапно отстрани изпука клечка.
Чевръсто метна се на близък бор.
Етюд да разиграва точно с мечка?!
Да не е някакъв си аматьор!
От шумките чаровникът изникна:
– Шишарки ли берете там, Жоржет?! -
Подсмихна ѝ се, гневно тя възкликна:
– Нещата, виждате, са в друг аспект!
– Скочете! Не е времето да спорим.
Ръце протегна да я улови.
А тя пък елегантно го събори
и гората сякаш се взриви...
– Ах, моля Ви, не знам какво Ви става?! -
промърка тя... - Това не е танго!
– Но, моля Ви се, нищичко не правя!
– Защо не го направите?! Защо?! :))
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
благодаря ти за добрите думи!
