12.11.2023 г., 20:37 ч.

Галактики са твоята ограда 

  Поезия
623 12 14

Молитвата е твоя аксиома.

Разнищен си от злите богове.

Спасението никне в друга зона

и ражда плод в далечни светове.

 

Откриваш се в случайна малка птичка,

трохичка диреща на мръсния перваз.

Нищожна е и толкова самичка,

изгубила за вопъл даже глас.

 

Вселената - величествена сграда,

издига се - един могъщ затвор.

Галактики са твоята ограда,

отвъд не стига немощния взор.

 

И само гняв в сърцето се надига,

че парий си презрян на този свят,

че с песен мъничката чучулига

отхвърля хипотезата, че си богат.

 

Едничък център в грижите мизерни,

захвърляш вече собственото аз.

Денят-предател носи те към бездни,

лишени от любовния захлас.

 

Очите търсят в мъртвата пустиня

последната си падаща звезда.

С желанията странно се размина

и не остави тя спасителна следа.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми!
  • Поезия на много високо ниво, Младене!
    Обичам да те чета!
  • Прекрасни стихове, Младене! Ти покоряваш светове, галактики, хора, сърца!
    Благодаря за удоволствието, бъди все така откровен и новатор!
  • Обичам да те чета! Харесах!
  • Благодаря за удоволствието, което ми поднасяш с този Галактически стих. Много образност и мъдрост!
    Поздравления!
  • Ето за това обичам да пътувам в твоя космос! Там има и любов, и мъдрост, и тъга, която неизменно ни следва и ни прави по-мъдри! Поздравления, Младене! С пожелание за житейско и поетично вдъхновение!
  • Тъжно ... да захвърлиш собственото аз.
  • Поздрав, Младене! Думите са излишни!
  • Спасението не е възможно: това е онзи лайтмотив,който носи абсолюта във вечността!
    Болката е възможна,но е неразделна с нашата енергия да оцелеем на всяка цена.
    Отново,там където окончателно... "не остави тя спасителна следа."
    Поезия наситена с прозрения,поезия на безпощаден философски смисъл, че сме родени,завинаги да бъдем само миг.
    Поздравления за творбата,Младен!🙏
  • Когато видиш падаща звезда трябва да си пожелаеш нещо и то непременно ще се сбъдне! Отново звезден стих! Поздравления, Поете!
  • Адмирации за стиха ти , Младене!

    "Едничък център в грижите мизерни,

    захвърляш вече собственото аз.

    Денят-предател носи те към бездни,

    лишени от любовния захлас."
  • Поздравления, Младене! Философия и мъдрост, среща на вселени. Аплодирам те!
  • Вселена си! Браво!
  • Пореден стих с галактическо измерение споделяш с нас, Младен! За чувствата, които бушуват в нас и желанието ни, да се преоткриваме в полета на птиците! Поздравления!
Предложения
: ??:??