Галактики са твоята ограда
Молитвата е твоя аксиома.
Разнищен си от злите богове.
Спасението никне в друга зона
и ражда плод в далечни светове.
Откриваш се в случайна малка птичка,
трохичка диреща на мръсния перваз.
Нищожна е и толкова самичка,
изгубила за вопъл даже глас.
Вселената - величествена сграда,
издига се - един могъщ затвор.
Галактики са твоята ограда,
отвъд не стига немощния взор.
И само гняв в сърцето се надига,
че парий си презрян на този свят,
че с песен мъничката чучулига
отхвърля хипотезата, че си богат.
Едничък център в грижите мизерни,
захвърляш вече собственото аз.
Денят-предател носи те към бездни,
лишени от любовния захлас.
Очите търсят в мъртвата пустиня
последната си падаща звезда.
С желанията странно се размина
и не остави тя спасителна следа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
