3.08.2017 г., 9:56

Малкото

710 1 4

 

 

Хора,

приятели,

сини небеса!

Ако ме попитате

с какво се родея,

не ще ви изредя

несметни богатства

ни власт,

ни титли,

ни слава.

 

Днес Бог ме е дарил

с лъчиста светлина,

с покой в дома,

с къшей хляб,

със звучен смях

на деца и внуци –

палави и здрави.

Толкова съм богата!

Благодаря ти, Господи!

Галеница съм на Съдбата.

 

Хора, приятели!

Ако всички от Малкото

бяхме доволни,

може би по света

нямаше да има 

ни глад, ни войни.

 

Самадхи

2.08.2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...