Гарата
На безнадеждна гара,
в безнадеждна повтаряемост,
животът отминава.
Минават влакове, след влакове,
изпуснати и недоизчакани.
На някои се качваме,
пътуваме към неизвестното.
На следващата гара
отново безнадеждното
с разперени ръце ни приютява.
Животът продължава.
Но някога ще дойде гарата,
познатата и неизбежната...
Със хиляди цветя и мъх
покрити релсите...
А влаковете ще пътуват към безкрая...
(Но никога в обратната посока...)
в безнадеждна повтаряемост,
животът отминава.
Минават влакове, след влакове,
изпуснати и недоизчакани.
На някои се качваме,
пътуваме към неизвестното.
На следващата гара
отново безнадеждното
с разперени ръце ни приютява.
Животът продължава.
Но някога ще дойде гарата,
познатата и неизбежната...
Със хиляди цветя и мъх
покрити релсите...
А влаковете ще пътуват към безкрая...
(Но никога в обратната посока...)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Михалева Всички права запазени
