Oct 29, 2007, 11:47 PM

Гарата 

  Poetry
862 0 9
На безнадеждна гара,
в безнадеждна повтаряемост,
животът отминава.
Минават влакове, след влакове,
изпуснати и недоизчакани.
На някои се качваме,
пътуваме към неизвестното.
На следващата гара
отново безнадеждното
с разперени ръце ни приютява.
Животът продължава.

Но някога ще дойде гарата,
познатата и неизбежната...
Със хиляди цветя и мъх
покрити релсите...
А влаковете ще пътуват към безкрая...

(Но никога в обратната посока...)

© Александра Михалева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??