На безнадеждна гара, в безнадеждна повтаряемост, животът отминава. Минават влакове, след влакове, изпуснати и недоизчакани. На някои се качваме, пътуваме към неизвестното. На следващата гара отново безнадеждното с разперени ръце ни приютява. Животът продължава.
Но някога ще дойде гарата, познатата и неизбежната... Със хиляди цветя и мъх покрити релсите... А влаковете ще пътуват към безкрая...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.