JoyDimitrova (Радост Димитрова)
41 129
29.09.2015 г., 22:05 ч.

Гарван 

  Поезия » Друга
493 0 2

Любими мой, бягай!

Гарване черен с блестящи криле,

да ти върна сърцето не се надявай!

Но ти не помръдваш,

отправил диви очи в тъмнината напред,

какви сили ти имаш,

все още да вярваш в сърцето ми сковано от лед?!

Всичко в света се разпада,

прогнил и нещастен!

Мен кралят ще изгори на клада,

на магия неподвластен.

С поглед те търся,

нека те няма!

Да спасиш душата си,

в небето нека тя да лети!

Ириси черни пред  мен

нощна тиха холограма!

А аз викам ти – спри!

Кралят каза своята дума тежка,

изгориха ни двамата живи,

заличен си заради моята грешка,

пред погледите на близки жалостиви!

Но ето, че изхвърлиха прахта ни в реката,

сред лилиите нежни,

потънали в тишината на мъглата,

но душите ни останаха си белосежни,

зареяни далеч във небесата.

 

© Радост Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Да, да призная идеята ми дойде по безумен начин, но съм доволна от резултата
  • Образен стих с хубави метафори и сравнения! И завършва с една вечност на невинните души. Харесах символиката на гарвана и бялото в стиха! Поздрави, Радост!
Предложения
: ??:??