Гарван
Любими мой, бягай!
Гарване черен с блестящи криле,
да ти върна сърцето не се надявай!
Но ти не помръдваш,
отправил диви очи в тъмнината напред,
какви сили ти имаш,
все още да вярваш в сърцето ми сковано от лед?!
Всичко в света се разпада,
прогнил и нещастен!
Мен кралят ще изгори на клада,
на магия неподвластен.
С поглед те търся,
нека те няма!
Да спасиш душата си,
в небето нека тя да лети!
Ириси черни пред мен
нощна тиха холограма!
А аз викам ти – спри!
Кралят каза своята дума тежка,
изгориха ни двамата живи,
заличен си заради моята грешка,
пред погледите на близки жалостиви!
Но ето, че изхвърлиха прахта ни в реката,
сред лилиите нежни,
потънали в тишината на мъглата,
но душите ни останаха си белосежни,
зареяни далеч във небесата.
© Радост Димитрова All rights reserved.
Да, да призная идеята ми дойде по безумен начин, но съм доволна от резултата 
