От север идвате навярно,
понесени от снежен прах
и като пики -- силни карти --
накацвате по пуст клонак.
В полята властелини мрачни,
сред гробищата в студ и сняг
със траурни наметки грачите,
противници на слънчев зрак.
Тъй странно е -- сред тия снежни
кипариси, скован асфалт --
че в вашите ята метежни
откривам днес забравен чар.
ноември 1989 г.
гр. Сливен
© Лъчезар Цонев Всички права запазени