11.02.2015 г., 7:49

Гарванова Басня

638 0 0

Гарван гарвану окото взе да вади:

– ­Гарване, защо със човка бъркаш в моите очи?

– Бъркам и ще бъркам, много важна птица съм

в държавната фасада,

да не би да не личи?

 

Аз съм Главен Генерален Гарван,

а пък ти – прост гарванов чиновник,

превит на две и подчинен

на мойта гайда, на мойто време и часовник,

гарван си, но най-обикновен.

 

И на всичкото отгоре

гарван гарвану във джоб не бърка,

на който в мрежите му е следовник,

в очите може, даже и в душата

и след това наново да повтори,

всичко може да забърка,

всеки може да побърка,

но друг ще е посочван за белята,

друг във низините, друг виновник!

Такива са законите на гарвановите простори!

 

Сега на мойта дума,

без много, много да се кумим:

Аз ще давам своите наредби,

ти листата ше изписваш,

наредбите са си нередни,

но не бива ти да се стъписваш,

ще се опитват да те обвинят,

ше кажеш, че си сбъркал, че не си видял,

какво ще могат те да променят,

портфейлът ти ще бъде пълен,

а ти доволен и преял!

 

Перата може да ти капят

и човката да ти се клати,

мнозина с завист ще те зяпат

и клюки ще валят за твоята заплата!

 

Но никой с пръст не ще те бутне,

докато слушаш,

ще бъдеш моя сянка и някой да не шукне,

не спирай ти да ми слугуваш и да душиш.

 

За тебе винаги ще има мърша,

живот ще караш най-охолен,

какво кат′ съвестта си я прекършиш,

какво като чуеш зад гърба си, че си долен?

 

–       Какво ще кажеш? Не е зле.

Народът може да си лае,

ще те разнася, че си гнусен и проклет,

а ти ще си подсвиркваш и нехаеш.

 

Ще си със пълен джоб и пълна гуша,

та за какво са ти очи,

за какво ти е да гледаш и да слушаш,

хич недей се кахъри и не се мъчи.

 

С пари не трябват ти очите,

с пари изхвърляш и душата,

с пари навсякъде ще те зачитат,

да знаеш тъй стоят нещата!

 

Светът не са очите, съвестта, душата,

заблуда е това и вятър,

светът е блясъкът на злато,

светът единствено е тронът на парата!

 

гр. София, 23.12.2014 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...