lady_rose (Единствена) lady_rose (Единствена)
12 110
31.08.2007 г., 21:55

"Гавот"

804 0 3
             "Гавот"  (На Марина)

Изчезна всяка ласка помежду ни,
а всеки поглед е безличен и студен...
Не стигат вълшебните ноти и думи,
стаени дълбоко във мен...

Сърцето бие учестено,
останало без капчица живот.
Сега е празно и сломено,
а някога свиреше с тебе "Гавот"...

Животът си тече и отминава...
към звездата си ти пътя поеми.
За музиката само споменът остава
и сигурно ще плачеш дълго ти...!

А може би това е краят,
краят на един приятелски живот...
Но аз винаги ще помня и зная,
че някога свирехме с тебе"Гавот"...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Единствена Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • pr0teus (Максим Колев)
    pr0teus (Максим Колев)
    Тъжна творба но мн искрена и добра... поздравче!
  • lady_rose (Единствена)
    lady_rose (Единствена)
    това в първото произведение,което свирих с най-добрата ми приятелка...с това момиче вече не виждаме,но споменът остава завинаги...
  • gothwolf (Християн)
    gothwolf (Християн)
    Сигурно тази ти творба е останала неразгадана от по-голямата част от хората тук. Различното винаги е по-хубаво...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0