Гаврош
Гаврош
Отивай си!
Не искам да си с мене.
Ти си Гаврош.
А аз съм вече стар.
Просто тръгни.
Къде?
Нямам идея.
В Париж се връщай,
мъничък бунтар.
Юго ли те научи
да се вмъкваш
в сърцето на човек,
като в килер.
И уж не вземаш нищо,
а отмъкваш
душата му,
с хлапашки маниер.
Дори не си помисляй,
че ще хукна
след теб,
както се тича след мечта...
Но си Гаврош.
Ти знаеш, че напук на
годините си,
пак ще затърча.
Че пак ще тръгнем
с теб по барикади
из улиците грозни на гнева.
По пътя ни,
след нас ще лумват клади...
Докато се препъна и -
се спра.
Иди при друг!
Ти трябва да живееш.
В кръвта ти бунтът
ври и до сега.
Осъди те светът
да не старееш,
но да не можеш,
миг без свобода.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
