25.03.2007 г., 9:57

ГЕНИЙ

703 0 2

ГЕНИЙ

 

Когато в цял ръст Пушкин видиш,

оставаш ням и поразен,

не може ти да не завидиш

на гения му вдъхновен.

 

На неговата звънка лира,

във зимен студ и в летен зной,

която нийде не намира

утеха, щастие, покой...

 

Та той възпя Русия цяла

в падения и висоти,

душата му се беше сляла

с природните й красоти.

 

Обезсмърти във стих земята,

брезите, руското небе,

на Правдата и Свободата

той горд и смел защитник бе!

 

Възпя борбите на народа

с безброй жестоки врагове –

татари, шведи, турски орди,

през всички бурни векове.

 

Звездата му на небосклона

сияеше и ден, и нощ;

величествена, непокорна,

блестеше тя със чудна мощ!

 

И славата му не помръкна

през робски дни и в черен гнет,

със геният си той изпъкна

като голям, велик поет!

 

И щом дочуеш всяка песен

на този млад, могъщ талант,

докосва те духът небесен

на този всерусийски бард.

 

Той символ е на Красотата

в поезията най-висок,

навеки името му свято

да славим с обич и възторг!

02. 09. 1989 г.

Кюстендил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Манов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И паметта за мен в народа ще е свята —

    че с лирата си светли чувства будех аз,

    е в моя век жесток възславих свободата,

    за падналите дигнах глас.

    А. С. Пушкин.


    Прекрасно!Поздрав от мен!
  • ПРЕКРАСНО!!!!!!!!!!!!!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...