ГЕНИЙ
ГЕНИЙ
Когато в цял ръст Пушкин видиш,
оставаш ням и поразен,
не може ти да не завидиш
на гения му вдъхновен.
На неговата звънка лира,
във зимен студ и в летен зной,
която нийде не намира
утеха, щастие, покой...
Та той възпя Русия цяла
в падения и висоти,
душата му се беше сляла
с природните й красоти.
Обезсмърти във стих земята,
брезите, руското небе,
на Правдата и Свободата
той горд и смел защитник бе!
Възпя борбите на народа
с безброй жестоки врагове –
татари, шведи, турски орди,
през всички бурни векове.
Звездата му на небосклона
сияеше и ден, и нощ;
величествена, непокорна,
блестеше тя със чудна мощ!
И славата му не помръкна
през робски дни и в черен гнет,
със геният си той изпъкна
като голям, велик поет!
И щом дочуеш всяка песен
на този млад, могъщ талант,
докосва те духът небесен
на този всерусийски бард.
Той символ е на Красотата
в поезията най-висок,
навеки името му свято
да славим с обич и възторг!
02. 09. 1989 г.
Кюстендил
© Емил Манов All rights reserved.
