Гергана*
*стихотворението е писано преди доста време, всички ще се досетите по какъв повод
Ти бе за мене повече от ден,
бе повече за мен от слънце ясно.
Че денят не би могъл да е смирен,
колкото за мен ти бе прекрасна
и колкото удавях се във тебе -
в твоите, изящните, очи.
Ти бе за мене повече от лебед,
повече от прелест! Замълчи,
преди да кажеш колко ти омръзна
от мойте тъй не спиращи пасквили,
с които аз самичък се подхлъзнах
в стремежа си да бъда силен.
... А бе за мене повече от вечност,
понеже вечно мога да те искам,
но не бих могъл пред теб човечно
да ти кажа всичко, дето ме притиска,
дето ми тежи в сърцето - болест!
Която се лекува само с искреност.
Която се лекува само с поглед
в душата моя, вече тъй пречистена.
И теб ще помня, именно защото
извади грозното и го захвърли,
а аз сега със нов живот, самотен,
не бих могъл да викам с пълно гърло,
че за мене беше повече от всичко.
Не бих си позволил да те ранявам.
Ах, думите не стигат как обичам,
но от думи повече, прости ми, нямам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
Браво адаш - трепач си!
