23.06.2017 г., 10:11

Гергьовден

1.2K 0 4

 

 

Раздадох името си... и какво остана?

Очакване и нищо, нищо друго...

Светец не станах... няма и да стана.

И не постигнах някакви заслуги...

Постигнах малко – а пък много губих.

Но името остава с мен докрая!

Не ме предаде – с него страдах, любих

и с него ще си тръгна – туй го зная...

Но го раздадох ... И не ми се свиди.

Най-близките ми днес го наследяват.

Дай Боже някой ден да видят -

най-българския ден им завещавам!

06.05.2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...