23 июн. 2017 г., 10:11

Гергьовден

1.2K 0 4

 

 

Раздадох името си... и какво остана?

Очакване и нищо, нищо друго...

Светец не станах... няма и да стана.

И не постигнах някакви заслуги...

Постигнах малко – а пък много губих.

Но името остава с мен докрая!

Не ме предаде – с него страдах, любих

и с него ще си тръгна – туй го зная...

Но го раздадох ... И не ми се свиди.

Най-близките ми днес го наследяват.

Дай Боже някой ден да видят -

най-българския ден им завещавам!

06.05.2017

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...