Сълза на камбана
Обрасла е пътеката ѝ с троскот,
на прага ѝ просъсква едър смок,
а въздухът трепери от тревожност.
Последен кой е струвал тук оброк?!
Такъв, че да поискаш да заплачеш
и да отекне в теб камбанен глас,
разкъсващ с горест небесата мрачни,
а привечер да се смири до псалм.
Да се смири така, че да погали
душата ти измъчена. Сълзи
поне една от многото ти рани,
а черквата е тиха и мълчи.
Бодлива е пътеката от восък,
олтарът е храна за дървояд.
До вяра ли е?!… Как кънти въпросът…
Или навярно е до кръговрат…
... и мрак, след който някак се празнува
молитвата в сълзата на слепец
или пчела, която ще гладува,
докато цъфне трънният венец.
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
