Сълза на камбана
Обрасла е пътеката ѝ с троскот,
на прага ѝ просъсква едър смок,
а въздухът трепери от тревожност.
Последен кой е струвал тук оброк?!
Такъв, че да поискаш да заплачеш
и да отекне в теб камбанен глас,
разкъсващ с горест небесата мрачни,
а привечер да се смири до псалм.
Да се смири така, че да погали
душата ти измъчена. Сълзи
поне една от многото ти рани,
а черквата е тиха и мълчи.
Бодлива е пътеката от восък,
олтарът е храна за дървояд.
До вяра ли е?!… Как кънти въпросът…
Или навярно е до кръговрат…
... и мрак, след който някак се празнува
молитвата в сълзата на слепец
или пчела, която ще гладува,
докато цъфне трънният венец.
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
