Гладен като вълк
Ванката изпъшка вчера,
че е гладен като вълк
и започна да трепери.
В мен приятелският дълг
моментално се задвижи –
трябваше да го спася.
– Ваньо, – казах – нямаш грижи!
Ей сега ще донеса
пълна купа със салата,
мама прави я за мен!
До оградата ме чакай,
мой приятел супермен!
– Подигравка ли това е?
Вълк салати не яде!
Във класа ни всеки знае –
ябълка, ако даде
на гладника, който може
да излапа пици три,
сигурно ще се наложи
аз да кажа: – Прибери
в раницата си обратно
този гаден треволяк!
– Много вкусно е салата
да си хапваш! Мускул пак
с тренировки ще натрупаш,
за да бъдеш супермен.
Моля те да ме послушаш!
И с корем уголемен
няма вече ти да бъдеш,
знам – ужасно ти тежи.
– Струва ми се, че ме лъжеш! –
Ванката се натъжи.
– Истина ти казвам, братко! –
настойчѝво продължих. –
Че салатите са сладки
аз разбрах, като смених
порция от три кюфтета
с купа слънчева храна.
Казах сбогом на шкембето.
Ето и на теб една
вкусна бомба с витамини,
много сила и кураж!
От лекарства и ваксини
нямаш нужда! Хайде, яж!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
