Гладни за лустро души
Толкова душѝ...и всяка в нужда,
с болките, тревогите, страха.
Щом е друга, с етикет е – Чужда,
даже не изпитваме вина!
Толкова души, а малко обич,
щастие и радост – на трохи.
Всяка наранена е и броди,
търси лек, за да се утеши!
Толкова души, а цяла пустош,
гладни са и всичко е в погром.
Дай им, там,.. от бляскавото лустро,
нищо че в тела са – нямат дом!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
