22.08.2016 г., 18:15

Глаголи, ухаещи на липси

1.7K 10 7

Помня те 
по ръждивото след сълзите

или по горчивото след глътката вино,

по тишината на неделното утро,

или по празното място по време на вечерното кино.

 

Търсих те

по вълните на чуждо море

или в смеха на безличните хора,

по редовете на непрочетени книги,

или в недопитото сутрин кафе.

 

Загубих те

по улиците на малкия град

или в края на изпушената цигара,

по пустите пейки на градския парк,

или в тишината на чакащите в шумната гара.

 

Съществуваш в глаголи, ухаещи на липси.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Недописана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • тъга описана по красив начин .Харесвам !
  • "Защото моментите, когато се изгубваме, винаги са моментите, в които опознаваме себе си..."
  • Хубаво е! И е интересно. Има само четири глагола (не броя причастията), като три от тях са свързани пряко с липсата: "Помня те", "Търсих те", "Загубих те". И чрез трите се подчертава, че Него го няма, че липсва в пространството, което е описано подробно. Но това пространство всъщност е ареалът на нейния живот. Това е нейният град, нейната книга, нейното кафе, нейната гара..., т.е. липсва на нея, но изказано индирекно. "Съществуваш" е сякаш като противопоставяне на другите три глагола, но само привидно, защото да съществуваш в нещо, в което те няма, само по себе си е нонсенс. Значи уж "съществуваш", като завършващ глагол и по този начин създаващ своеобразна поанта, но всъщност съществуването ти е измамно и този своеобразен оксиморон, тази двоичност в противопоставянето, подчертава още повече Липсата Му.
    Много ме впечатли тази игра с тези едва четири глагола! Ухаещи на липси
  • Хубаво...
  • Казала си го по вълнуващ начин. Поздрави!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...