Aug 22, 2016, 6:15 PM

Глаголи, ухаещи на липси

1.7K 10 7

Помня те 
по ръждивото след сълзите

или по горчивото след глътката вино,

по тишината на неделното утро,

или по празното място по време на вечерното кино.

 

Търсих те

по вълните на чуждо море

или в смеха на безличните хора,

по редовете на непрочетени книги,

или в недопитото сутрин кафе.

 

Загубих те

по улиците на малкия град

или в края на изпушената цигара,

по пустите пейки на градския парк,

или в тишината на чакащите в шумната гара.

 

Съществуваш в глаголи, ухаещи на липси.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Недописана All rights reserved.

Comments

Comments

  • тъга описана по красив начин .Харесвам !
  • "Защото моментите, когато се изгубваме, винаги са моментите, в които опознаваме себе си..."
  • Хубаво е! И е интересно. Има само четири глагола (не броя причастията), като три от тях са свързани пряко с липсата: "Помня те", "Търсих те", "Загубих те". И чрез трите се подчертава, че Него го няма, че липсва в пространството, което е описано подробно. Но това пространство всъщност е ареалът на нейния живот. Това е нейният град, нейната книга, нейното кафе, нейната гара..., т.е. липсва на нея, но изказано индирекно. "Съществуваш" е сякаш като противопоставяне на другите три глагола, но само привидно, защото да съществуваш в нещо, в което те няма, само по себе си е нонсенс. Значи уж "съществуваш", като завършващ глагол и по този начин създаващ своеобразна поанта, но всъщност съществуването ти е измамно и този своеобразен оксиморон, тази двоичност в противопоставянето, подчертава още повече Липсата Му.
    Много ме впечатли тази игра с тези едва четири глагола! Ухаещи на липси
  • Хубаво...
  • Казала си го по вълнуващ начин. Поздрави!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...