ГЛАС, КОЙТО ПРОПУКВА ЛЕДОВЕ
Мракът стяга ни с дрипав повой
и ни стелва разделна пътека.
Цяла вечност премина в покой.
Отмълчахме се – сякаш до века.
Мъкна грях – при това непростим,
че не пее в душата ми славей.
Докога ли със теб ще търпим
мълчините, в които се давим?
Крее кротко животът край нас,
изтънява небесният корен.
Но се питам – Ще имам ли глас, ...