yotovava (Валентина Йотова)
2527 21274
21 abr 2022, 10:36

Глас, който пропуква ледове 

  Poesía » De amor
180 5 8

ГЛАС, КОЙТО ПРОПУКВА ЛЕДОВЕ

 

Мракът стяга ни с дрипав повой

и ни стелва разделна пътека.

Цяла вечност премина в покой.

Отмълчахме се – сякаш до века.

 

Мъкна грях – при това непростим,

че не пее в душата ми славей.

Докога ли със теб ще търпим

мълчините, в които се давим?

 

Крее кротко животът край нас,

изтънява небесният корен.

Но се питам – Ще имам ли глас,

щом наново реша да говоря?

 

Само стон – за да спука леда –

и да зная, че още съм жива.

Уж си тръгва от мен любовта.

все потегля – но не си отива.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Докога ли със теб ще търпим
    мълчините, в които се давим?" 👏👍😍
    Ако не се удавиш ставаш по-силен, нали, Валюшка? Но от тези мълчини трудно се излиза, а успееш ли, сменяш посоката.
  • Поздравления!!!
  • "мълчините, в които се давим"
    Толкова глас и сила има в думите ти, че да пропукат и хилядолетен ледник!
  • Казах ти, Наде, трудно ке живее с луди и раними души като нас...
  • Натъжи ме! Не премълчвай онзи стон, който може да разпука леда! Моите почитания! Поезията ти е много стойностна, Валя!
  • Така е, Тони, всеки се смята за изключителен и се опитва да накаже другия с мълчание, а то докато се обърнеш - животът минал.
  • Валенце...
  • "Докога ли със теб ще търпим
    мълчините, в които се давим?"
    Браво!
Propuestas
: ??:??