2.10.2014 г., 18:41 ч.

Глас сребърен над пепелника 

  Поезия » Бели стихове
833 0 2

Тайни навсякъде карат въпросите да плачат.
Наркотиците вече не действат.
Острие на огледало гледа изпитателно.
Може би очаква чай от залез.

Хванах луната и я сроних... изпуших я.
Очи пълни със синя лудост, мечтаят за зелен изгрев.
Утре слънцето ще изгрее от юг. 
Глас сребърен се влачи над пепелника.

© Огън Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??