elituUu (Елица)
65 111
28.04.2015 г., 22:04 ч.

Глас в пустиня 

  Поезия
1052 0 4

На теб мълча, не ме ли чуваш -

гласът ми в шепа прах се стрива

под тежестта да се преструва,

че не боли да си отиваш,

че не трепери като куче,

в последната му гладна вечер,

че не скимти, за всеки случай,

макар да няма смисъл вече;

че не стои като в задръстване,

на претоварено кръстовище

и нито звук, ни стон, до втръсване,

и нито шепот даже в повече...

На теб мълча, не ме ли чуваш -

пред теб гласът ми коленичи

и чака нещо да отсъдиш.

А няма спомен от обичане.

© Елица Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мълчиш, а всичко вътре в теб крещи."А няма спомен от обичане" Боли! Харесах!
  • Малко са хората, които умеят да чуват мълчанието. Хареса ми. Поздрави!
  • Силни сравнения, дълбочина и чувственост!
    Браво, Ели!
    Отличен от мен.
  • Много хубаво стихотворение. Нагнетено от първия до последния ред и с неподправена оригиналност. Поезия, която ми импонира.

    "На теб мълча, не ме ли чуваш -
    пред теб гласът ми коленичи
    и чака нещо да отсъдиш.
    А няма спомен от обичане."

    Поздравявам те, Елица! Пишеш отлично!
    Радвам се, че съм първият, който дава най-висока оценка на творбата ти.
Предложения
: ??:??