Глас в пустиня
На теб мълча, не ме ли чуваш -
гласът ми в шепа прах се стрива
под тежестта да се преструва,
че не боли да си отиваш,
че не трепери като куче,
в последната му гладна вечер,
че не скимти, за всеки случай,
макар да няма смисъл вече;
че не стои като в задръстване,
на претоварено кръстовище
и нито звук, ни стон, до втръсване,
и нито шепот даже в повече...
На теб мълча, не ме ли чуваш -
пред теб гласът ми коленичи
и чака нещо да отсъдиш.
А няма спомен от обичане.
© Елица All rights reserved.
