Гласче-звънче със нежноструйни трели
ме гъделичка с чуруликаща магичност,
а аз задавам си въпросчета несмели
за криещата се зад него личност...
Гласче-звънче ме гали със езиче,
тъй както коте гали свойте лапи...
Рисува ми красавица-момиче
и силуети еротично дългокраки...
Гласче-звънче със сладоста на мед
ме кара пак за него да гладувам...
А въображението мое на поет
подтиква ме със думички да го рисувам...
Гласче-звънче омайва ме, танцува
по чувствената ми клавиатура,
и само с думичките свои ме целува,
със своя смях и същността си щура...
*****
Ах, колко сладострастно е това гласче,
обвива ме подобно ласо нежно...
С сърцето чувам неговото звънче,
а то говори ми, говори ми... копнежно...
21.04.2020.
Георги Каменов
© Георги Каменов Всички права запазени
Но от морална гледна точка, сънуваното няма да разказвам 😂🤪😂