23.04.2020 г., 8:31  

Гласче-звънче

1.3K 3 13

Гласче-звънче със нежноструйни трели

ме гъделичка с чуруликаща магичност, 

а аз задавам си въпросчета несмели

за криещата се зад него личност... 

 

Гласче-звънче ме гали със езиче,

тъй както коте гали свойте лапи... 

Рисува ми красавица-момиче

и силуети еротично дългокраки... 

 

Гласче-звънче със сладоста на мед

ме кара пак за него да гладувам...

А въображението мое на поет

подтиква ме със думички да го рисувам... 

 

Гласче-звънче омайва ме, танцува

по чувствената ми клавиатура,

и само с думичките свои ме целува, 

със своя смях и същността си щура... 

 

      *****

 

Ах, колко сладострастно е това гласче, 

обвива ме подобно ласо нежно... 

С сърцето чувам неговото звънче, 

а то говори ми, говори ми... копнежно... 

 

21.04.2020.

 

Георги Каменов 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стига с тез бедра, че покрай карантината, вече и ги сънувам 🤪
    Но от морална гледна точка, сънуваното няма да разказвам 😂🤪😂
  • Георги.. аз просто бях написала ода за дебелото бедро :D
  • Леле, леле, леле, Дени, какви ги плещиш 🤪
    Ма и то след онова, с бедрата, нищо от теб (почти) не може ма учуди 😋
    Абе, далеч съм от такива помисли и мераци 😜
    Мерсаж с голям усмих 🤪😋🤪
  • Закачка-играчка. С**с играчка? :D
  • 😊 много сладко просвуча, Искре 😊
    Радвам се да те видя и теб тук 😊

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...