Гласът на сърцето
Когато нещо си отива и ти не можеш да го спреш,
когато нещо искаш, а не можеш да го привлечеш,
когато сам се чувстваш и сред близките дори,
тогава...
тогава осъзнаваш колко много те боли...
И как отвътре те изгаря празнотата на деня,
и как наум си казваш "Искам да го променя!",
и как не искаш да се смееш с другите насила,
а как...
как отровата се е така пропила?!
И сякаш чуваш само нещо глухо да крещи,
сякаш носиш изумителен товар на своите плещи,
а просто твоето сърце от болка едва тупти,
защото...
... го прогаря спомен, то иска пак да полети.
И искаш да се радваш на приятелите си щастливи,
а усещаш пак онези... да се стичат тъй тръпчиви,
и си казваш: "Не искам радостта ви да ми е чужда!",
но напук във теб се пак пробужда...
... онази болна твоя съвест, гузна, уморена,
недаваща покой на душата ти покрусена
и тогава чуваш пак сърцето ти да вие...
че иска малко грижи... да има за кого да бие.
А ти му казваш за пореден път да потърпи,
че ще има пак от онези... хубавите дни
и сега трябва да се радва на приятелското рамо,
"Което винаги е с тебе, отречи!" - е, да, но....
- Това не е любовта, за която аз копнея,
(изгаряща и всепоглъщаща) - за нея аз живея,
няма да препирам, има още много време,
но не знам докога ще издържа това бреме...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бръм Бръмм Всички права запазени
