Dec 3, 2009, 1:34 AM

Гласът на сърцето 

  Poetry » Other
959 0 3

Когато нещо си отива и ти не можеш да го спреш,

когато нещо искаш, а не можеш да го привлечеш,
когато сам се чувстваш и сред близките дори,

тогава...

тогава осъзнаваш колко много те боли...

И как отвътре те изгаря празнотата на деня, 

и как наум си казваш "Искам да го променя!",
и как не искаш да се смееш с другите насила,

а как...

как отровата се е така пропила?!

И сякаш чуваш само нещо глухо да крещи,

сякаш носиш изумителен товар на своите плещи,

а просто твоето сърце от болка едва тупти,

защото...

... го прогаря спомен, то иска пак да полети.

И искаш да се радваш на приятелите си щастливи,

а усещаш пак онези... да се стичат тъй тръпчиви,

и си казваш: "Не искам радостта ви да ми е чужда!",

но напук във теб се пак пробужда...


... онази болна твоя съвест, гузна, уморена,

недаваща покой на душата ти покрусена 

и тогава чуваш пак сърцето ти да вие...

че иска малко грижи... да има за кого да бие.


А ти му казваш за пореден път да потърпи,

че ще има пак от онези... хубавите дни

и сега трябва да се радва на приятелското рамо,

"Което винаги е с тебе, отречи!" - е, да, но.... 


- Това не е любовта, за която аз копнея,

(изгаряща и всепоглъщаща) - за нея аз живея,

няма да препирам, има още много време,

но не знам докога ще издържа това бреме... 



 

© Бръм Бръмм All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Разбирам! Много го правят!... Но това е сайт за творчество, а не за психотерапия... Гледа се литературната страна на въпроса.
  • Благодаря, знам че това не е нещо особено.. просто написах как се чувствам в рими.. и знам че темата е вече банална, но състоянията, които я пораждат са факт!
  • Количеството в случая не носи качество. Сигурно и сама си го знаеш, предполагам... Темата е безкрайно изчерпана! Бих се учудил, ако не си на 18. С болката се съзрява. Когато спре да те боли, това значи че си помъдряла...
Random works
: ??:??