Гласът на сърцето
Когато нещо си отива и ти не можеш да го спреш,
когато нещо искаш, а не можеш да го привлечеш,
когато сам се чувстваш и сред близките дори,
тогава...
тогава осъзнаваш колко много те боли...
И как отвътре те изгаря празнотата на деня,
и как наум си казваш "Искам да го променя!",
и как не искаш да се смееш с другите насила,
а как...
как отровата се е така пропила?!
И сякаш чуваш само нещо глухо да крещи,
сякаш носиш изумителен товар на своите плещи,
а просто твоето сърце от болка едва тупти,
защото...
... го прогаря спомен, то иска пак да полети.
И искаш да се радваш на приятелите си щастливи,
а усещаш пак онези... да се стичат тъй тръпчиви,
и си казваш: "Не искам радостта ви да ми е чужда!",
но напук във теб се пак пробужда...
... онази болна твоя съвест, гузна, уморена,
недаваща покой на душата ти покрусена
и тогава чуваш пак сърцето ти да вие...
че иска малко грижи... да има за кого да бие.
А ти му казваш за пореден път да потърпи,
че ще има пак от онези... хубавите дни
и сега трябва да се радва на приятелското рамо,
"Което винаги е с тебе, отречи!" - е, да, но....
- Това не е любовта, за която аз копнея,
(изгаряща и всепоглъщаща) - за нея аз живея,
няма да препирам, има още много време,
но не знам докога ще издържа това бреме...
© Бръм Бръмм All rights reserved.
