ГЛЕДАМ ГО В УПОР
Посрещнала шамарите рано,
лицемерието и подлостта,
видях над мен небе раздрано
и на Сатаната черната ръка.
Стана тъмно... много тъмно...
Лутах се в тъмнината сама.
Рани, кърви и сълзи пожънах,
но стъпках лъжеца в калта.
Знае се – той е безсмъртен...
Следи ме с поглед кръвнишки.
Гледам го в упор. Разпръсвам
лошата му енергия... и пиша...
19 10 2018
© Надежда Борисова Всички права запазени