12.04.2024 г., 11:03

Гледните точки от стълбата

416 0 1

Сред мрака на лиричната ми същност

все още има малък светъл процеп, 

през който на надеждата лъча

е тънък малко повече от косъм.

Не исках да броя по пътя крачките,

(особено на слизане от стълбата) 

с които изпреварих оплаквачите,

понечили студен да ме прегърнат...

Те удряха с юмрук по моя камък. 

Изцъкаха с език и ме преплюха, 

душманите на моя дребен залък, 

че още за живота имам нюх. 

И още имам нужда от морето, 

от гъдела на новите треви, 

от чистото във мене на детето, 

което гони вятър и мъгли... 

Уви, обаче, коренът е жилав 

и тегне изпод хилавия устрем, 

да бъда онзи мъж със страшна сила, 

а не с перо и лист навместо мускул... 

Огъва се под напора на сенките 

дървото на разлистения дух, 

за който плодовете му и семките 

ще гинат в неродени - син и внук... 

Но вярвам, че по силата на правото, 

да бъда замечтан във своя гений, 

един поне след мен ще каже - браво, 

че словото ми някак спира времето... 

А аз ще бдя със взор към светлината 

и бавно ще изправям своя ръст,

преди да се кача до тишината, 

по стълбата, до моя вечен кръст... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

11.04.2024

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не исках да броя по пътя крачките,„
    (особено на слизане от стълбата)
    с които изпреварих оплаквачите,
    понечили студен да ме прегърнат...

    Хубаво е, Дани.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....