Глупак е, носи му се славата
Отдавна е лицето каменно,
а маската му е придатък.
И имането стана нямане,
живот, като въздишка кратък.
А няма време за въздишане,
превърна се светът в часовник,
поетът тук съвсем излишен е,
а стиховете – пустословни.
Единствен той ви е палячото,
за ваша радост е нещастник.
Прегръща ви, когато плачете,
реди куплети съпричастни.
Крилата му съвсем излизани,
крепят света ви странно тъжен.
Тръшнете силно на излизане,
вратата, та да се излъже,
че ви боли, че го предавате,
че верен му е само мракът...
Глупак е, носи му се славата,
от тези знаещи да чакат.
И ако не дочакат знаят си –
ще им остане хвърлен камък.
Сами са ада си и рая си,
а от това по-тежко няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
