11.03.2017 г., 21:00

Глупавото ми сърце

691 0 0

Глупавото ми сърце

се влюбва отново.

Наранено за пореден път,

а не си взема поуки.

 

Сърцето ми е по-силно

от разума и напред

ме води, а всеки път

се случва едно и също.

 

Боли ме, все едно

съм се набол на трън.

Не може да спре болката,

да се влюбва.

 

Заради това всеки път

си пати щом се влюби.

Губя себе си в нейните

красиви очи.

 

Усещам как глупавото

ми сърце бие бързо.

Не е много умно,

щом повтаря грешките

отново и отново.

 

Ще спре ли да бий,

за глупави надежди?

Накрая все си остава

глупаво и наранено.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Stoycho Kolev Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...