Глупавото ми сърце

се влюбва отново.

Наранено за пореден път,

а не си взема поуки.

Сърцето ми е по-силно

от разума и напред

ме води, а всеки път

се случва едно и също.

Боли ме, все едно

съм се набол на трън.

Не може да спре болката,

да се влюбва.

Заради това всеки път

си пати щом се влюби.

Губя себе си в нейните

красиви очи.

Усещам как глупавото

ми сърце бие бързо.

Не е много умно,

щом повтаря грешките

отново и отново.

Ще спре ли да бий,

за глупави надежди?

Накрая все си остава

глупаво и наранено.