Глътка въздух

18.01.2013 г., 18:49 ч.

Поезия

555 0 4

Като глътка въздух си. И вдишвам.
И чувствам как тича кръвта.
Като нежен стих си. И те записвам.
После думите трия с ръка.

Като сън си - нощите отнемаш,
а сънят наяве е в деня...
Свенливо мислите ми вземаш,
после те тичат сами по брега.

Като лудост си. Обсебваш,
а няма лек за лудостта...
В очите ми - сякаш проглеждаш.
В ръцете ти - тръпне плътта.

Като глътка въздух си. И вдишвам.
И чувствам как тича кръвта.
Като нежен стих си. И те записвам.
После думите трия с ръка...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

iNSiGHt (Аз)

2013-01-20T01:08:58+02:00

Благодаря ви от сърце
djudjii (Жанет Велкова)

2013-01-19T13:49:30+02:00

Хубаво чувтсво, чудесен стих!
лъвче (Лъки)

2013-01-19T12:24:56+02:00

Вдишвай тази нежност и издишай най-красивите си стихове!
EkaterinaKamazovska (Екатерина Камазовска)

2013-01-18T20:10:46+02:00

Толкова замислена нежност и чувство. Харесах леката горчивина и сякаш тъжния привкус на една спотаена, но обсебваща емоция в стиховете ти.