Като глътка въздух си. И вдишвам.
И чувствам как тича кръвта.
Като нежен стих си. И те записвам.
После думите трия с ръка.
Като сън си - нощите отнемаш,
а сънят наяве е в деня...
Свенливо мислите ми вземаш,
после те тичат сами по брега.
Като лудост си. Обсебваш,
а няма лек за лудостта...
В очите ми - сякаш проглеждаш.
В ръцете ти - тръпне плътта.
Като глътка въздух си. И вдишвам.
И чувствам как тича кръвта.
Като нежен стих си. И те записвам.
После думите трия с ръка...
© Аз All rights reserved.