yotovava (Валентина Йотова)
2512 20991
6.10.2023 г., 9:00 ч.

Глътка въздух 

  Поезия » Философска
183 3 12

ГЛЪТКА ВЪЗДУХ

 

Това, че другият е лъгал,

душата не обезценява.

Вървя към следващия ъгъл –

там някой чака ме отдавна.

 

Наронил на врабчето хлебец,

прикрил е тъжните си рани.

Но затова ми е потребен –

с душата си да го нахраня.

 

Да го прегърна непохватно

и на ръце да го понося.

Омръзнало ми е стократно

от премълчавани въпроси,

 

от недомлъвки и причини

на изгреви да не присъствам,

да бъда кръгче дим, невидим

елмаз в скъпернически пръсти.

 

Не ме примамва суетата.

Разплетох слънчевия възел.

И се подписвам – непозната,

която носи глътка въздух.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??