Глътка ярост
Забравяй ме. На глътки.
Между другото.
"Забравяй ме" Жени Иванова
Забравих я.
Погребах мъката по нея.
Преглътнах я стократно.
И мисълта. И бесния си гняв.
Секундите на всяка близост.
Зениците ми мрак копнеят.
А тя умря. Милиони пъти.
Безвъзвратно…
И обратимо се завърна пак.
Без срок на предвидима годност…
И превъзмогна всяка низост…
Минути с името ми кръсти
Заспивах. Будих се… Вселенски знак
са сънищата ми… От гордост
не помнех думите и нямах милост
към себе си… към нея…
Кога ли станах гневен мрак....
А дъното на всяка чаша,
която си наливах дълго сам
е тънкостенната невинност,
пресъхнала от ярост и… възможност…
и пътя пряк към бездната и фалша.
Не всяка истина е скрита там…
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
