21.11.2008 г., 22:55

Гневът на дъгата

618 0 0

От думи, устни впечатлени,

застинали и силно удивени

за туй, че обвиниха ги в измяна

на своите чувства необятни,

че неистинска била таз обич,

никога не стихваща към нея!

О, не! За всичко друго

упрек биха изтърпяли!

Но за любовта си,

ако потрябва, ще умрат

с усмивка!

А на тези, които

обичат подигравките, ще кажа:

Слепци, жадуващи за изгрев.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антон Мхххххххх Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...