Гневът на дъгата

Poetry

617 0 0

От думи, устни впечатлени,

застинали и силно удивени

за туй, че обвиниха ги в измяна

на своите чувства необятни,

че неистинска била таз обич,

никога не стихваща към нея!

О, не! За всичко друго

упрек биха изтърпяли!

Но за любовта си,

ако потрябва, ще умрат

с усмивка!

А на тези, които

обичат подигравките, ще кажа:

Слепци, жадуващи за изгрев.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 10K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.8K 5.0