24.10.2010 г., 18:37

Гневът, страхът, омразата...

836 0 6

                                   "Гневът, страхът, омразата са път към Тъмната страна."

                                   из филма "Междузвездни войни"

 

 

Гневът заключва ни в капан

и злобно ни изцежда -

убива див,неовладян

последната ни нежност.

Страхът със хватка на питон

душù ни и ни стяга -

с протяжно-ужасяващ стон

на устните ни ляга.

Омразата забива в нас

игли оловносиви -

попаднали под нейна власт,

сърцата ни изстиват.

И тръгваме по тъмен път

без капка светлина -

присъединяваме се с Дух и Плът

към Тъмната страна.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не сме светци. Понякога се поддаваме и на такива чувства, но не бива да се оставяме да ни завладеят. Поздрав!
  • много харесах философията и
    посланието на този стих...чудесно казано и написано..
    Нина, сърдечен поздрав за теб.
  • У всеки човек има Тъмна страна, но осъзната, тя ни води към Светлата...
    Поздравления! Уловила си я в стихотворна хватка!
  • Много си права. Гневът и омразата могат да се трансформират, но със страха какво ще правим?
  • Така е, но е трудно да преодолеем...
    Поздрав за философския стих и за позицията!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...