Наказа ме Съдбата със Любов...
За всичките любови пропиляни...
Заряза ме без шанс за послеслов,
след всичките Кивоти проиграни...
А точно днес най-после я открих...
В следите от кошутните и стъпки...
Гнездо от бели стихове и свих...
Килим постлах, съшит от стари кръпки...
Погледна ме с най-тъжните очи...
От три синджира роби почернели...
Заплака... с капки кръв, вместо сълзи...
Погребваше мечтите закъснели...