May 10, 2008, 10:13 PM

Гнездо от бели стихове

  Poetry » Love
1.5K 0 22
Наказа ме Съдбата със Любов...
За всичките любови пропиляни...
Заряза ме без шанс за послеслов,
след всичките Кивоти проиграни...

А точно днес най-после я открих...
В следите от кошутните и стъпки...
Гнездо от бели стихове и свих...
Килим постлах, съшит от стари кръпки...

Погледна ме с най-тъжните очи...
От три синджира роби почернели...
Заплака... с капки кръв, вместо сълзи...
Погребваше мечтите закъснели...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...