10 мая 2008 г., 22:13

Гнездо от бели стихове

1.5K 0 22
Наказа ме Съдбата със Любов...
За всичките любови пропиляни...
Заряза ме без шанс за послеслов,
след всичките Кивоти проиграни...

А точно днес най-после я открих...
В следите от кошутните и стъпки...
Гнездо от бели стихове и свих...
Килим постлах, съшит от стари кръпки...

Погледна ме с най-тъжните очи...
От три синджира роби почернели...
Заплака... с капки кръв, вместо сълзи...
Погребваше мечтите закъснели...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...