10 мая 2008 г., 22:13

Гнездо от бели стихове

1.5K 0 22
Наказа ме Съдбата със Любов...
За всичките любови пропиляни...
Заряза ме без шанс за послеслов,
след всичките Кивоти проиграни...

А точно днес най-после я открих...
В следите от кошутните и стъпки...
Гнездо от бели стихове и свих...
Килим постлах, съшит от стари кръпки...

Погледна ме с най-тъжните очи...
От три синджира роби почернели...
Заплака... с капки кръв, вместо сълзи...
Погребваше мечтите закъснели...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...