Гнездо за лястовици
От зимата и помен не остана -
по плочника блещука само
гравирано небе във локва
от жълта човка на врабче.
Земята се изми като невеста,
разроши си къдриците зелени,
а облаците, като аргонавти,
отплуваха за златното руно...
И без умора пак нанизвам
в оста на земното кълбо
надежди, като лястовици бели,
в очите ми да свият пак гнездо.
Честита пролет, приятели!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
