18.01.2008 г., 15:41 ч.

Гняв 

  Поезия » Любовна
608 0 2

Гняв кипи у мен.

Синилото в очите ти

не може да  го спре.

Измамно се оказа то.

А беше време, меко блестеше -

като небе, в което се взирах

и себе си виждах.

Най-нежното дихание

на белия вятър чакам.

С бесен възторг

в усуканата ми душа

да пърха

и да стопи гнева.

... да свири с ликуващи флейти...

 

© Дима Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • различност.
    харесвам усуканата ти душа!
  • С бесен възторг

    в усуканата ми душа

    да пърха

    и да стопи гнева.

    Да свири с ликуващи флейти -

    синилото пак е с цвят на индиго.

    Ето това много ме трогна!Поздравявам те!
Предложения
: ??:??