Гняв кипи у мен.
Синилото в очите ти
не може да го спре.
Измамно се оказа то.
А беше време, меко блестеше -
като небе, в което се взирах
и себе си виждах.
Най-нежното дихание
на белия вятър чакам.
С бесен възторг
в усуканата ми душа
да пърха
и да стопи гнева.
... да свири с ликуващи флейти...
© Дима Всички права запазени
харесвам усуканата ти душа!