Jan 18, 2008, 3:41 PM

Гняв 

  Poetry » Love
607 0 2

Гняв кипи у мен.

Синилото в очите ти

не може да  го спре.

Измамно се оказа то.

А беше време, меко блестеше -

като небе, в което се взирах

и себе си виждах.

Най-нежното дихание

на белия вятър чакам.

С бесен възторг

в усуканата ми душа

да пърха

и да стопи гнева.

... да свири с ликуващи флейти...

 

© Дима All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • различност.
    харесвам усуканата ти душа!
  • С бесен възторг

    в усуканата ми душа

    да пърха

    и да стопи гнева.

    Да свири с ликуващи флейти -

    синилото пак е с цвят на индиго.

    Ето това много ме трогна!Поздравявам те!
Random works
: ??:??