Възвишена в мен е яростта,
изричам веч грозните слова.
Няма място в мен за доброта!
Ах, как мразя себе си сега!
Гневът страшен е, знам,
ала изпълва ме със страшна сила.
Грешно е това - разбирам,
но кажи ми как да спра, мила?
Усещам, че е грешно,
че ще ме накаже Бога,
но чувствам се чудесно
и да спра аз не мога!
Казват, че любовта
най-силна е на света,
но надига се гнева
и падам в пропастта.
© Христо Славков Всички права запазени