Възвишена в мен е яростта,
изричам веч грозните слова.
Няма място в мен за доброта!
Ах, как мразя себе си сега!
Гневът страшен е, знам,
ала изпълва ме със страшна сила.
Грешно е това - разбирам,
но кажи ми как да спра, мила?
Усещам, че е грешно,
че ще ме накаже Бога,
но чувствам се чудесно
и да спра аз не мога!
Казват, че любовта
най-силна е на света,
но надига се гнева
и падам в пропастта.
© Христо Славков All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
